Български граматики

Подлог

Подлогът е главна част, основен структурен елемент на всяко двусъставно изречение, предмет на мисълта. Категорията предметност обобщава неговото граматическо значение и затова подлогът е първо граматическо лице в изречението. Изразявайки предметно понятие, подлогът предикативно се определя от сказуемото, което разкрива един или друг признак на неговата предметност и служи за негов детерминант. Подлогът и сказуемото са съотносителни понятия, т.е. подлогът предполага и изисква сказуемо и сказуемото предполага и изисква подлог.

Съществуват различни дефиниции за подлога в зависимост от характера и основните позиции на граматическата теория. За предпочитане е оная от тях, която отразява обобщеното граматическо значение на подлога и на неговата синтактична функция:

Главна синтактически независима част на изречението, която изразява предметно понятие и се определя предикативно от сказуемото, се нарича подлог.

Сказуемо

Сказуемото е втора главна част двусъставното изречение, което се намирав предикативно отношение с подлога. То е подлогов детерминант.

Чрез сказуемото се приписва активно един признак на на подлога. Това „приписване“ е цел, заради която се строи изречението. Така сказуемото структурно участва в организацията на изречението. Обобщеното граматическо значение на сказуемото може да се изрази чрез следната дефиниция:

Главна синтактически зависима част на изречението, чрез която се разкрива признак, действие или състояние на предмет, означен с подлога, се нарича сказуемо.

Сказуемото е главна част на изречението, защото заедно с подлога влиза в основното, структурното звено на изречението, спрямо което останалите части са в зависимо синтактично отношение. Но сказуемото е същевременно зависима главна част, защото разкрива предикативно един признак на подлога и се намира в подчинено отношение спрямо него. Трябва да се отбележи, че сказуемното отношение в предикативното словосъчетание, образувано от подлога и сказуемото, се характеризира с това, че то двустранно свързва двата елемента в словосъчетанието. То се изразява не само в подчинителното отношение на сказуемото към подлога, но и в отношението на подлога към сказуемото, затова това отношение е организиращ център в изречението и коренно се отличава от всички други отношения в изречението.

стр. 120-121

Предикативно име (също е наречено сказуемно определение)

Съставното именно сказуемо се образува от глагол и име. Глаголът е обикновено с избледняло лексикално значение или е по-абстрактен. Той разкрива граматическите признаци на сказуемото – време, число, лице, а името означава признака, който се приписва на подлога. Най-абстрактен е спомагателният глагол съм и неговите синоними бъда и бивам. Този глагол означава битие, съществуване и свързан предикативно с едно име, разкрива битието на един признак, подлогов признак. Напр. :

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна (Хр. Смирненски).

Спомагателният глагол съм изпълнява служба на предикативна връзка, която свързва подлога с предикативното име, което в нашата граматическа литература се нарича сказуемно определение (нем. Prädicativum). Глаголът съм е твърде формален, той е връзка, копула, граматически показател, а сказуемното име е семантичното ядро на сказуемото. Терминът сказуемно определение в този случай е твърде неточен и условен, защото се отнася до една част на изречението, която определя подлога, а не сказуемото, но чрез сказуемото, т.е. по предикативен начин.

стр. 132-133

Определение

Второстепенна част на изречението, която разкрива признак на предмет, означен от друга част чрез съществително име, се нарича определение. Ала сред бръчките на мрачното чело не тиха скръб е начертана- днес в тях закърмя се великото дело и буреносната закана(Хр. Смирненски) Определенията биват два вида: съгласувани и несъгласувани Съгласуваните определения изразяват непосредствено качества и признаци на предметите и се свързват направо с определяемото, към формата на което приспособяват своята форма за род и число:тиха нощ, тих ветрец Несъгласуваните определения най-често са съществителни имена, които определят определяемото посредством един предлог и изразяват не само определителни, но и предметни отношения, напр.: кърпа за лице, четка за зъби, сладко от череши,супа от пиле, сок от малини Освен съществителните имена за несъгласувани определения служат още кратките форми на притежателните местоимения и наречията

стр. 148-149

стр. 152-153

Приложение

Приложението е второстепенна част, която се схваща като разновидност на определението. То уточнява, характеризира определяемото или дава друго название на предмета, означен чрез определяемото. Морфологически приложението е съществително, което се прилага към друго съществително име без помощта на предлог. Например в изречението По склонът ронливи на поройни урви/ израснал е дъб великан(К. Христов) приложението великан дава качествена характеристика на определяемото дъб и същевременно служи като друго негово название

стр. 160

Допълнение

Второстепенна част на изречението, която означава предмет, пряко или косвено засегнат от глаголното действие, се нарича допълнение

Прякото допълнение означава предмет, засегнат пряко и изцяло от глаголното действие. То се свързва със сказуемото направо, без предлог, чрез прилагане и отговаря на въпросите какво(що)кого, напр.: Стефан срещна (кого) циганите дървари(Й. Йовков). Бурята задави(какво) немощния му глас(Ел. Пелин)

Непрякото допълнение означава предмет, непряко(косвено)засегнат от глаголното действие. Това най-добре се вижда в изречения, където има допълнения от двата вида. Например в изречението Аз се върнах и му подадох ръка да стане(Ст. Чилингиров) прякото допълнение ръка означава предмет, пряко засегнат от глаголното действие, а непрякото допълнение муозначава лицето, към което е насочено същото действие. В изречението Най-често Йовка мислеше за стринка си Елка(Ел. Пелин) непрякото допълнение за стринка си Елка означава лице, непряко(косвено) засегнато от глаголното действие мислеше

стр. 163

стр. 166

Обстоятелствено пояснениe

Второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време,място,начин,количество,причина,условие и цел на действието се нарича обстоятелствено пояснение. Така например в изречениетоШепотом Аглика, като в люта жажда,/зад кована порта бърже се обажда(П.К. Яворов) обстоятелствените пояснения шепотом, в люта жажда, бърже поясняват сказуемото откъм начин на действието, а обстоятелственото пояснение зад кована порта откъм място на действието.

Определението означава признак на предмет, атрибутивен признак, а обстоятелственото пояснение означава признак на действие, предикативен признак