Български граматики – Развой на граматическите теории (синтаксис)
Сайтът Български граматики се разработва с финансовата подкрепа на НИД на СУ „Св. Климент Охридски”, Д №120/17.04.2015 и Д №207/14.04.2016

Петър Пашов
Българска граматика. С., 2002.
Дефиниции:
 Подлог Сказуемо Предикатив Спомагателен глагол Допълнение Определение Приложение Сказуемно определение Обстоятелствено пояснение
Подлог
Подлогът е главна част на изречението, която изразява предметно понятие и се определя предикативно от сказуемото. Подлогът е синтактично абсолютно независим в изречението, докато сказуемото се съгласува с подлога, значи подлогът е главна синтактически независима част на изречението. Подлогът е това, за което се съобщава нещо в изречението; този предмет(или лице, или явление и пр.), на който предикативно се приписва някакъв признак, някакво действие, някакво състояние във времето. Подлогът изразява предметното съдържание на изречението, а сказуемото изразява признака, който се приписва чрез изречението на подлога.
стр. 309-310
Сказуемо
Сказуемото, наред с подлога, е главна част на изречението, но за разлика от подлога, сказуемото е синтактично зависима главна част, тоест сказуемото се съгласува с другата главна част – подлога. Сказуемото изразява именно признака, действието, състоянието, които се приписват предикативно на предмета, означен с подлога в простото изречение.
Някои автори смятат, че сказуемото само е главна част на изречението, че то е достатъчно да изрази предикацията, мисловния акт, а всички останали части само пряко или косвено го поясняват – на първо място подлогът или подложната дума, която доуточнява загатнатото чрез глаголното окончание предметно съдържание. Тук обаче е необходимо едно важно уточнение: за да има сказуемото форма е вярвала, т.е. 3 л. ед.ч. ж.р., е необходимо в нашето съзнание да се е появила представата за нещо, което изисква сказуемото да бъде именно в тази форма. Макар че можем и да не кажем тя или Мария, а само Повярвала е, изходното – това, на което се приписва признакът действие чрез сказуемото, е именно подлогът.
стр. 313-314
Предикативно име
Именното сказуемо освен име, което изразява предикативно приписвания на подлога признак, има и глаголна форма (на спомагателен или послуспомагателен глагол). Напр. Моят син е първенец на класа.
стр. 316
Името е носител на лексикалното значение, но без глагола не може да припише признак на подлога – само виновен не е сказуемо, но виновен съм вече е сказуемо, и то съставно именно.
стр. 322
Допълнение
Допълнението като част на изречението означава предмет,който пряко или непряко се засяга от глаголното действие. Прякото допълнение изразява предмета на глаголното действие, схващан като непосредствен негов обект, тоест обект на действието.
стр. 323
Непрякото(или косвеното) допълнение също като прякото означава предмет, но за разлика от означения с прякото допълнение предмет, изразеният с непряко допълнение предмет не е засегнат пряко и изцяло от глаголното действие, а е засегнат само непряко(или косвено- затова се и нарича "непряко допълнение".
стр. 328
Обстоятелствено пояснение
Обстоятелственото пояснение е второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото и показва при какви обстоятелства се осъществява признакът действие. Обстоятелствените пояснения са от групата на сказуемото, поясняват го и отговарят на въпроси, характерни за различните обстоятелства как, по какъв начин(за начин); къде, накъде, где(за място);кога, откога, докога, по кое време(за време); защо, поради какво, по каква причина(за причина); колко, в каква степен(за количество и степен); защо, с каква цел(за цел); кога, при какво условие(за условие)и др.
стр. 333
Определение
Определението е най-зависимата второстепенна част-зависима и по форма, и по значение. Определението пояснява само такава част на изречението, която е изразена със съществително име (или друга субстантивирана част на речта-тоест дума с предметно значение).
стр. 342
Формално и структурно определенията се делят на два основни вида: съгласувани и несъгласувани определенияСъгласуваните определения са винаги прилагателните имена в широк смисъл, тоест самите прилагателни и всички думи, които морфологически се менят като прилагателни. Това са числителните редни(първи, втори, трети), местоименията прилагателни(мой,този, всеки), причастията(носещ, паднал, награден)
стр. 343
Несъгласуваните определения изпълняват същата служба в изречението както съгласуваните. Съгласуваните и несъгласуваните определения се различават помежду си формално- несъгласуваните определения, както личи от името им, никога не се съгласуват с определяното от тях съществително име. Най-често несъгласуваните определения в съвременния български книжовен език се изразяват чрез съществително име, което се свързва с определяемото съществителното чрез някакъв предлог четка за зъби, четка с дръжка, четка от пластмаса
стр. 347
Сказуемно определение
Сказуемното определение е второстепенна част на изречението, която посредством сказуемото пояснява(определя)или подлога, или прякото допълниние. Сказуемното определение означава такъв признак на подлога или на прякото допълнение, който е актуален по време на глаголното действие, изразено чрез сказуемото.
стр. 351
Приложение
Приложението не е самостоятелна структурна единица на изречението, а е разновидност на определението. Също като определението, приложението пояснява само съществително име, независимо от службата му в изречението. Следователно приложението е вид определение, което пояснява съществително име, уточнява значението му като дава друго название на предмета или лицето дъб столетник, професор Иванов, художникът Петров, чичо Стоян
стр. 357