| Подлог Сказуемо Предикатив Спомагателен глагол Допълнение | |
    |
Подлежаще-то ни показва предмета-тъ или разсѫдокъ-тъ; - Сказуемото, негово-то сѫстоянiе или качество, което му отдавами;-Сврьска-тѫ е която съединява подлежаще-то със сказуемо-то. Като на примѣръ въ по-горньо-то предложение: Богъ е правосѫденъ; Богъ е предмета-тъ за когото разсѫждавами, ето подлежаще-то; правосѫденъ е качество-то което нахождами въ Бога, ето сказуемо-то; e e глагола-тъ който сврьзва двѣта горни части, ето сврьска-тѫ.
Подлежаще-то може да е едно сѫществително, едно мѣстоименiе или единъ глаголъ с частица-тѫ
да.
Сврьска-тѫ е сѣкоги глагола-тъ сьмь, който или просто ся поставя като: азъ сьмь учитель, или ся съединява съ сказуемо-то, като: азъ учѭ = азъ сьмь учитель; азъ пишѫ = азъ сьмь писатель.
Сказуемото може да е едно прилагателно, едно сѫществително, едно мѣстоименiе или едно
причастie.
стр. 54-57
Допълнениieто на единъ глаголъ е рѣчь-тъ коя-то допълва начната-тѫ отъ глагола-тъ мысль; като любѭ ученie-то, говорѭ на Петра, ходѭ по дворатъ;
Допълненiя-тѫ биватъ срҧственни и несрҧственни Срҧственно допълненie e това което допълва начната-тѫ отъ глагола-тъ мысль съ помощь-тѫ на единъ предлогъ,
като: на,за, въ, при
Несрҧственно допълненie е това което допълва начната-тѫ отъ глагола-тъ мысль безъ помощьтѫ на нѣкои друга
рѣчь.
стр. 39
Допълненiе-то, както казахме, быва посрѣдственно и непосрѣдственно. Единъ глаголъ
не може да има безъ различiе едно-то или друго-то:всякъ изисква това което му принадлежи.
На примѣръ: говорѭ изисква допълненie срѣственно, защото казвами:говорѭ съ нҧкого;а обычамъдопълненie несрѣственно, защото думами обычамъ нҧкого
стр. 63
|
