Български граматики – Развой на граматическите теории (синтаксис)
Сайтът Български граматики се разработва с финансовата подкрепа на НИД на СУ „Св. Климент Охридски”, Д №120/17.04.2015 и Д №207/14.04.2016

Иван Момчилов
Граматика за новобългарския език; [С предг. от Христо Първев]. - София Наука и изкуство 1988 [1868]
Дефиниции:
 Подлог Сказуемо Предикатив Спомагателен глагол Допълнение Определение
Прѣдложението, разглѣдвано грамматическы, има толкози части, колкото думы объема; разгледвано логыческы, то съдържа само три главны части: подлежаще, сказуемо и сврьзка.
Подлежаще е името на прѣмета, за който са разсѫжда, и то е главната идея.
Сказуемото е начинътъ или името на качеството или на свойството, което въ разсѫданиьето са отдава на подлежащето. Туй е идея притурвана. Сврьзка е думата, която свързва сказуемото съ подлежащето. Сврьзката потвьрдява, че изричаното от сказуемото качество принадлежи или не принадлежи на подлежащето. Въ изговара: Богъ е праведенъ, Богъ изрича сѫществото, което е прѣдмет на изричваното разсѫжданіе-ето,-подлежащето; праведенъ изрича качеството, което азъ разумѣвамъ присъединено у Бога, - ето сказуемото; думата - е изрича присъединението на сказуемото съ подлежащето съгласяваньето на едното съ другото,- ето сврьзката.
стр. 105-106
Въ прѣдложенiето, когато тритѣ му главны логическы части самы по себи си не изричатъ точенъ и пъленъ смысьлъ, тогази тѣ иматъ при тѣхъ си и другы думы притурнѫты за да улеснѭтъ точното и пълното изричанье на мысльта имъ. Таквызи думы сѫ опрѣдѣленiя и допълненiя
Кога са каже:Лъжливъ человѣкъ е сѫщество безчестно; тукъ человѣкъ e подлежаще,сѫщество сказуемо, и сврьзка-е. Но подлежащето и сказуемото самы безъ думытѣлъжливъ и безчестноне прѣдставятъ мысьлъ съ точно значенiе; тѣ иматъ нужда да ся опрѣдѣли мысьльта имъ съ точно значенiе, като имъ са притури при пьрвото прилагателнотолъжливъ и при второто прилагателното безчестно. И тъй лъжливъ и безчестноопрѣдѣляватъ подлежащето и сказуемото,слѣдователно тѣ сѫ тѣхныопрѣдѣленiя
стр. 107
Въ изговора: Изъучванiето на наукытѣ възвышава человѣка, подлежаще е Изъучванiето, глаголъ(сказуемо и сврьзка слѣны)е възвышава. Но подлежащето и сказуемото самы безъ думытѣна наукытѣ и человѣкане изричатъ мысьль съ пълно значенiе; тѣ иматъ нужда да са допълни значенiето на мысьлъта имъ.Изъучванiето на що? на наукытѣ; тѣзи думы допълнятъ изричаната от подлежащето идея и сѫ негово допълненiе.Възвышава кого?человѣка; тъзи дума допълва изричаната от глагола идея, е е негово допълненiе
стр. 108