Практикум по писане

1. Същност на писането

1.2. Как събираме идеи за съчинението

Как събираме идеи за съчинението:

                        а) от записки в дневник, който се води системно;

                        б) от записки в джобно тефтерче, където се отбелязват хрумвания;

                   в) чрез свободно писане - насочено (по дадена тема, с  определено речево намерение) или ненасочено писане.  Изразява се  в записването на речева импровизация в рамките на десет-петнадесет минути, без да се оценява и редактира написаното, като основният стремеж е да се съхрани потокът на мисълта. От написаното се избират онези идеи, които са функционално адекватни на комуникативната ситуация при писането на съчинението;

                   г) мозъчна атака - записват се думи и словосъчетания, хрумнали във връзка със зададената тема;

                        д) асоциативна мрежа (семантична мрежа) - записва се в кръгче ключовата дума/ израз, а после със стрелкички и кръгчета се проследяват връзките й с други думи/ изрази, които ще намерят място в текста.

                   е) задаване на журналистически въпроси ( т.нар. интервю) - къде, кога, как, защо - отнесени към зададената тема, за да се детайлира информацията;

                        ж) четене на литература по темата