Български граматики – Развой на граматическите теории (синтаксис)
Сайтът Български граматики се разработва с финансовата подкрепа на НИД на СУ „Св. Климент Охридски”, Д №120/17.04.2015 и Д №207/14.04.2016

Иван Богоров
Първичка българска граматика /Иван А. Богоров; [С предг. от Х. Първев]. - София: Наука и изкуство, 1986 [1844]
Дефиниции:
 Подлог Сказуемо Предикатив Спомагателен глагол Допълнение Определение
Предложеніето е отъ три кѫса: от подлежаще, сказȣемо и сврѫзваніе.
Подлежащето е нѣщото, за което са говори въ предложеніето: орелъ, Адамъ, злато.
Сказȣемо е каквавината, коѧто са придава на подлежащето, или са отнима отъ него: птица, человэкъ, злато.
Сврѫнзваніе е дȣмата, съ коѭто са извѣстѧва свѫрзваніето междȣ подлежащето и сказȣмото: е, был, не е.
стр. 95-96
Въ винителенъ падежъ са гȣжда(на пытанiе: кого? или какво? дѣ?,кѫдѣ?)названiето на нѣщото на което право са обрѫща работата на подлежащето;както: слѫнцето освѣтѧва(кого? какво?)землѭтѫ. Азъ почитамъ (кого?) старытѣ. Той чите(какво?)книгѫ. Тѣ отидохѫ(дѣ?,кѫдѣ?)на градъ.
стр. 98
Дателный падежъ са гȣжда на пытанiе: комȣ? на комȣ? както: Азъ давамъ книгѫтѫ(комȣ?) на сестра си.
стр. 98
Родителный падежъ са гȣжда: 1) При сѫществителното име, когато съ опредѣлителното име са показва стȣпанство,владанie, произлазванiе; както стȣпанинѫтъ(на кого?) на домѫтъ; кѫщата(чiѧ?) на Стоѧна; сынъ на (на кого?) на сѫлдатинѫтъ; главата (чiѧ?) чловѣкѫтъ. Опредѣлителното име сѫществително въ тѫѭ слȣчкѫ може да са преобѫрне въ прилагателно притежателно;както: домовый стȣпанинъ;Стоѧновата кѫща;сѫлдатскый сынъ. 2) При сѫществителното име, което произлазѧ отъ дѣйствителенъ глаголъ;както: пѣниiето на славейтъ;поемѫтъ на кѫщата.
стр. 99