| Подлог Сказуемо Предикатив Спомагателен глагол Допълнение Определение Обстоятелствено пояснение | |
        |
Подлогъ е имя-то на прѣдмѣта, за кой-то ся говори;
прилогъ е това, что ся прилага и придава на подлога като негово качество и свойство; а врьзка е глаголъ-тъ что сврьзва подлога с прилога сир. потврьждава, че качеството, показано
от прилога, приличя или не приличя на подлога.
Въ горнето прѣложение Богъ е вѣченъ имя-то на прѣдмѣта, Богъ, за който говорим, е подлогъ; рѣчь вѣченъ, коя-то показва качество-то на подлога, е прилогъ; глаголъ е, что показва, че качество-то изрѣчено отъ прилога вѣченъ, приличя на подлога – Богъ, е врьзка.
За подлогъ быва или сѫщяствително имя или мѣстоименѥ.
Врьзка е всякога спомогатетелный глаголъ сьмь въ всичкы-ты си врѣмена.
Прилогъ-тъ ся изрича съ прилагателно имя, съ причястѥ, съ сѫщяствително и съ мѣстоименѥ
лично.
стр. 83-84
Опрѣдѣлeнiятакыва рѣчи,притурены при подлога, при прилога, или при сказуемо-то, наричять Опрѣдѣлителны или просто Опрѣдѣлeнiя; като: трудолюбивый чловѣкъ всякога е богатъ. Тука: трудолюбивый опрѣдѣлява подлога чловѣкъ, а всякога,опрѣдѣлява прилога богатъ; оттова рѣчи:трудолюбивый и всякога сѪ опрѣдѣлителны или опрѣдѣлeнiя.
стр. 85-86
Допълненiя Опрѣдѣлителны-ты рѣчи могѪть да имять при себе свои опрѣдѣлeнiя, и тях наричять тогава
допълнителны или
допълненiя
стр. 86
Непосрѣдственны опрѣдѣлeнiя и допълненiя опрѣдѣлeнiя и допълненiя безъ прѣдлогъ наричять непосрѣдственны; а опрѣдѣлeнiя и допълненiя, придружены съ прѣдлогъ наричять посрѣдственны
стр. 86
Въ Винителенъпадежъ ся употрѣбляватъ всичкы непосрѣдственны опрѣдѣлeнiя при дѣйствителны глаголы
на въпросъ: кого? или что? като:обычямъ(кого?) Стояна; почитамь(кого?) майкѪ си; пiѭ; (что?)водѫ. Нѣкои си глаголи искать по двѣ непосрѣдственны опрѣдѣлeнiя въ винителенъ падежъ;като
учѫ(кого?)Стояна(что?)книгѫ; а нѣкои си зимать едно непосрѣдственно опрѣдѣлeнѥ и друго посрѣдственно опрѣдѣлeнѥ;
като ударихъ го съ дрьво
стр. 102-103
Изясненiя Изяснителны-ты рѣчи ся отличяватъ от опрѣдѣлителны-ты по това, че и безъ да ся поставены
мысьль-та си остая пълна; Цариградъ, столица на Османско-то царство, има мѣстоположенie
много сгодно за трьговiѭ. Тука сѫщест. столица е изясненiе при подлогъ- Цариградъ.
стр. 87
Рѣчи,что показватъ едно извѣстно врѣмя, или пространство, въ кое-то ся продлъжява
да ся врьши едно дѣйствѥ, полагатъ ся въ винителенъ падежь; като цѣлѫ зимѫ теглихъ; зѫминѫлѫтѫ седмицѫ ходихъ на бани;
стр. 103
|