Според значението си съществителните имена се делят на:
- нарицателни – назовават предмети или същества от един вид (стая, градина, къща)
- собствени – назовават конкретни предмети или същества (лични имена на хора: Иван, Мария; индивидуални имена на животни: кучето Шаро; конкретни наименования на географски обекти: Рила планина, река Дунав)
- конкретни – съществителни имена с конкретно веществено значение (природа, небе, човек)
- абстрактни – съществителни имена с отвлечено значение (красота, разбирателство, истина, щастие)
- събирателни (колективни) – назовават множества от еднородни обекти, възприемани като единна цялост (клас, ято, студентство)
- съществителни имена за действие (говорене, четене, писане, ходене, рисуване)
Според състава си съществителните имена се делят на:
- прости – имат една коренна морфема (град)
- сложни – с две или повече коренни морфеми (електростанция)
Според произхода си съществителните имена се делят на:
- непроизводни (първични) – не са образувани от други думи (мъж, жена, град)
- производни – образувани са от други думи (изследовател, хубост)