Съществителните имена се образуват от други думи чрез прибавянето на наставки (суфикси).
В българския език най-често срещаните наставки за образуването на съществителните имена са следните:
-тел писател, служител, изследовател
-ар/-яр бръснар, леяр
-ач/-яч готвач, продавач, сеяч
-ец творец, летец, хубавец
-ик/-ник ученик, хладилник
-ин българин, гражданин
-еж чертеж, строеж
-ак/-як глупак, бедняк
-ан великан
-аш богаташ
-ат дипломат
-ер/-иер милионер, касиер
-ист криминалист
-ор/ьор/тор директор, асансьор, координатор
-ка учителка, приятелка
-иня/-киня богиня, гъркиня
-ица певица, хубавица
-алня спалня, читалня
-а дебелана, просвета
-ба молба
-ина светлина, топлина, големина
-ост младост, старост, хубост
-отия простотия, беднотия
-ота красота, доброта, слепота
-ище училище
-ство студентство, сътрудничество
-не говорене, писане, страдане,учене
-ние страдание, учение, писание
-ие понятие, съгласие
-ле носле, братле
-че братче, сестриче
-це крилце