Време е
Студентите имат кратка ваканция. Димитриос заминава за Гърция. Багажът е готов. Автобусът тръгва в 11.00 часа. Телефонът звъни.
|
Петър: |
Здравей, Димитриос! Как си? |
|
Димитриос: |
Благодаря, добре съм. Чакам такси за автогарата. |
|
Петър: |
Не е ли рано? Колко е часът? |
|
Димитриос: |
Сега е точно 9.30 часа. Искам да отида по-рано. Пътуваме с един приятел. Срещата е в 10.00 часа. |
|
Петър: |
Имате ли билети? |
|
Димитриос: |
Да, резервирани са преди три дена. |
|
Петър: |
Имаш ли нужда от помощ? |
|
Димитриос: |
Не, благодаря. Всичко е наред. |
|
Петър: |
Кога се връщаш? |
|
Димитриос: |
Във вторник, след една седмица. Пристигам в 19.15 часа. |
|
Петър: |
Във вторник имам четири часа лекции, от 13.00 до 17.00 часа, и след това мога да те посрещна. |
|
Димитриос: |
Благодаря ти много! Тогава може да ми помогнеш. Багажът ще бъде повече. |
|
Петър: |
Ще бъда на автогарата. А сега се обаждам да ти пожелая приятно пътуване. |
|
Димитриос: |
Още веднъж благодаря ти много! Таксито чака долу. Не трябва да закъснявам. Време е. Довиждане! |